Касандра Клеър: Възрастните често забравят на какво са способни тийнейджърите

Малцина знаят истинското й име. Само допреди няколко години тя беше известна като един от най-добрите автори на фен-фикшън, а сега е на върха на фентъзи класациите с поредицата "Реликвите на смъртните". Точно така, това е Касандра Клеър.

Броени дни преди да бъде показана корицата на първата книга от новата й поредица "Устройства от ада" - "Ангел с часовников механизъм", Касандра се даде интервю за "Аз чета", където говори за своята страст към фентъзито и за отношението си с читателите.


Касандра, как успяхте да направите прехода от журналист в развлекателни списания и таблоиди към фентъзи автор?
Винаги съм искала да съм писател, това е най-ранният ми спомен за желана професия. След колежа реших да занимавам с журналистика – пишех развлекателни статии, но никога не съм се чувствала удовлетворена от това, така както се чувствам, когато пиша художествена литература. Спрях с журналистиката и започнах няколко различни книги – „Град от кости” просто беше първата, която довърших. След това си намерих агент, но всъщност продължих да работя и като журналист почти до момента, в който книгата бе публикувана.


Мислите ли, че читателите харесват повече дългите фентъзи поредици? Има ли значение колко детайлно ще бъдат изградени фантастичните детайли, ако искаш да направиш впечатление на публиката?
Фентъзи книгите винаги са били дълги, най-вече защото изискват създаването на цял един нов свят и различни сцени. Това, което се е променило днес, е, че и фентъзи книгите за по-млади читатели са също толкова дълги, колкото тези за по-възрастните читатели. Издателите осъзнаха, не само че тийнейджърите четат дълги книги, но и че възрастните също четат книги за тинейджъри.


Споделяла сте, че идеята за „Град от кости” Ви е хрумнала, когато се посетили студиото за татуировки на Ваш приятел в Ийст вилидж, Манхатън. Когато решихте да вложите идеята за символика във вашите книги, свързахте ли я по някакъв начин с вече съществуващите, като например руническата азбука или йероглифите? Вярвате ли, че някъде по-света наистина съществува магия, базирана на татуировки?
Татуировките всъщност датират отпреди пет хиляди години. При разкопки са намирани тела, отпреди хиляди години с видими белези от татуиране по кожата. Смятало се, че тези татуировки имат магическо значение. Според някои хипотези, те са били амулети против зли духове и болести. Така че аз определено базирах идеята си на това, че татуировките имат магическа сила на исторически факт.


Не мислите ли, че главната героиния Клеъри действа твърде зряло за петнадесет годишна тийнейджърка?
Смятам, че възрастните често забравят на какво са способни тийнейджърите и очакват от тях да се държат като деца. Те не са деца. Жана д’Арк е била на седемнадесет, когато е завоювала обратно Орлеан от англичаните през 1429. Мери Шели е била на осемнадесет, когато пише „Франкенщайн”.
Клеъри е по-смела от повечето тийнейджъри, но тя по принцип е смела личност. Освен това взема точно тези интуитивни решения, които възрастните в повечето случаи не биха взели.

За мен посланието, че разликата между хората и свръхестествените и извънземни същества е не само в битката между Добро и Зло, но се отнася и към социалните разлики в съвременното общество. Възприех го като послание, че трябва да приемаме различията между раси, националности, религии. Това ли искахте да внушите?
Не вярвам в „посланията” в книгите, защото считам, че не авторът трябва да внушава насила някаква поука, а читателят трябва да я извлече сам за себе си. Четенето трябва да е интуитивен, не дидактически процес.
Признавам, че темите за различия и толерантност, за предразсъдъците и фанатизма, дори за културния провал на колиниализма, са засегнати в книгите ми. Ловците на сенки се смятат за по-висши в много отношения, но въпросът е дали читателите смятат, че те са прави. И какво би означавало, ако грешат?


Къде предпочитате да виждате своите герои – във филм, сериал или компютърна игра?
Дори не знам как се играят компютърни игри, така че това едва ли ще ми е интересно. Сериал? Определено! Мисля, че ще е интересно да видя как се развива животът им, изигран в продължителен период от време. Сериалите позволяват дългосрочно развитие на характерите, което е забавно. А и магическата система от поредицата е гъвкава, така че можем да направим сериал за всеки герои, навсякъде.


Какви са особеностите на адаптирането на книгата към големия екран? Не включва ли това твърде много промени в сюжета, както например в „Дневниците на вампира”?
Никога не съм чела тези книги, нито съм гледала сериала, така че май не съм най-подходящия човек, когото да питате. Но в идеалния случай сериал по книга е интерпретация на същата тази книга, но в друга форма на изкуство. Не е необходимо да е фотосесия от картини, точно илюстрирайки сцени от книгата.


Фентъзито ли е любимият ви жанр? А кой е най-любимият ви автор? Книга?
Обичам фентъзи, но също така обичам и много други жанрове – мистерии, научна фантастика, романтична, всякаква художествена литература. Вкусът ми за книги е доста разнообразен, не бих могла да избера един автор или пък една единствена книга за любима.
На хората, които искат да се занимават с писане, винаги казвам, че трябва да четат всякакви книги, не само любимия си жанр, за да разширяват опита си в разказването на истории.


Кое е най-затрогващото нещо, което сте прочели или чули от читател?
Много са. Едно момиче, чиято къща била разрушена при пожар, ми разказа, че намерила копие от моя книга в хотелската стая, където били отседнала със семейството си след инцидента. Каза ми: „Четох през цялата нощ и напълно забравих за всички лоши неща, които се бяха случили”.


Какво мислите за електронните книги?
Просто се радвам, че хората четат, не ме интересува особено какъв е форматът! От стотици години хората се страхуват от новите технологии в книгоиздаването – от евтиния печат, дори от меките корици, но винаги са продължавали да четат.


Фентъзи общността е много голяма част от читателската публика в България. Смятате ли, че читателите от различните държави имат различни вкусове към фентъзи литературата?
Да, мисля, че във всяка култура има различен вкус към фентъзито. Тук в Щатите например, имаме сериозен възход на т.нар. “urban fantasy”, чието действие се развива в градовете. Във Франция намирам много книги, разположени във вторични, измислени светове, а в Обединеното кралство залагат на много повече на научната фантастика.


Бихте ли дошла в България за среща с феновете или представяне на книга, ако получите такава покана?
Разбира се! Едно от любимите ми занимания е да пътешествам, за да срещам фенове.

Източник: azcheta.com