Откъси от Clockwork Prince

С наближаване на издаването на втората книга от Адските устройства през декември, всички ние нямаме търпение да видим какво ще стане с любимите ни герои, както и дали ще получим поне малко отговори на въпросите, които се отвориха накрая на Clockwork Angel.
Докато чакаме, Каси е достатъчно милостива да ни пуска по някоя и друга "трошица" от действието в книгата. Тук ще събера повечето излезли тийзъри от Clockwork Prince.

#1
“They’re not hideous,” said Tessa.
Will blinked at her. “What?”
“Gideon and Gabriel,” said Tessa. “They’re really quite good-looking, not hideous at all.”
“I spoke,” said Will, in sepulchral tones, “of the pitch-black inner depths of their souls.”
Tessa snorted. “And what color do you suppose the inner depths of your soul are, Will Herondale?”
“Mauve,” said Will.
- Те не са ужасни. - каза Теса.
Уил примига насреща й.
- Моля?
- Гидиън и Гейбриъл. - каза Теса. - Те са наистина добре изглеждащи, въобще не са ужасни.
- Аз говорех, - каза Уил с погребален тон. - за черните дълбини на душите им.
Теса изсумтя.
- А какви мислиш са дълбините на твоята душа, Уил Херондейл?
- Бледоморави. - каза Уил.

#2
Will's voice dropped. “Everyone makes mistakes, Jem.”
“Yes,” said Jem. “You just make more of them than most people.”
“I —”
“You hurt everyone,” said Jem. “Everyone whose life you touch.”
“Not you,” Will whispered. “I hurt everyone but you. I never meant to hurt you.”
Jem put his hands up, pressing his palms against his eyes. “Will —”
“You can’t never forgive me,” Will said in disbelief, hearing the panic tinging his own voice. “I’d be —”
“Alone?” Jem lowered his hand, but he was smiling now, crookedly. “And whose fault is that?”
Гласът на Уил затихна.
- Всички правят грешки, Джем.
- Да. - каза Джем. - Ти просто правиш повече от обикновения човек.
- Аз...
- Ти нараняваш всички. - каза Джем. - Всеки, до чийто живот се докоснеш.
- Не и теб. - прошепна Уил. - Наранявам всички, освен теб. Никога не съм искал да те нараня.
Джем вдигна ръце, притискайки дланите към очите си.
- Уил...
- Не можеш никога да не ми простиш. - каза Уил невярващо, забелязвайки паниката, оцветила собствения му глас. - Аз ще бъда....
- Сам? - Джем свали ръцете си, но сега се усмихваше накриво. - И чия вина ще бъде това?

#3
“He’s Nephilim,” said his companion. “And you’ve never cared for them. How much did he pay you?”
“Nothing,” said Magnus, and now he was not seeing anything that was there, not the river, not Will, only a wash of memories: eyes, faces, lips, receding into memory, love that he could no longer put a name to. “He did me a favor. One he doesn’t even remember.”
“He’s very pretty. For a human.”
“He’s very broken,” said Magnus. “Like a lovely vase that someone has smashed. Only luck and skill can put it back together the way it was before.”
(Cassie doesn't tell us who Mangus is speaking with)
- Той е Нефилим. - каза събеседникът му. - А теб никога не те е било грижа за тях. Колко ти плати?
- Нищо. - каза Магнус, но сега не виждаше нищо, от това което беше около него, нито реката, нито Уил, само вълна от спомени: очи, лица, устни, избеляващи в паметта му, любов, чието име вече не можеше да си спомни. - Той ми направи услуга. Услуга, която дори не помни.
- Той е много хубав. За човек.
- Той е много счупен. - каза Магнус. - Като красива ваза, която някой е счупил. Само късмет и умения могат да я върнат в предишния й вид.
(Каси не казва с кого говори Магнус)

Изтрита сцена от книгата:

The darkness came and went in waves that grew ever slower. Tessa was beginning to feel lighter, less like an awful weight was pressing her down. She wondered how much time had passed. It was night in the infirmary, and she could see Will a few beds away from her, a curled figure under the blankets, dark head pillowed on his arm. Brother Enoch had given him a tisane to drink once the [redacted] was cut out of his skin, and he had fallen asleep almost instantly, thank God. The sight of him in that much pain had been more harrowing than she could have imagined.
She was in a clean white nightgown now; someone must have cut away her blood-stiffened clothes and washed her hair before bandaging her — it lay softly over his shoulders, no longer twisted into rat-tails of tangles and drying blood.
‘Tessa,” came a whispered voice. “Tess?”
Only Will calls me that. She opened her eyes, but it was Jem seated on the side of her bed, looking down at her. The moonlight spilling through the high ceilings turned him almost transparent, an ethereal angel, all silver but for the gold chain at his throat.
He smiled. “You’re awake.”
“I’ve been awake here and there.” She coughed. “Enough to know I’m all right besides a crack on the head. A lot of fuss about nothing —” Tessa’s eyes dropped, and she saw that Jem was carrying something in his hands: a thick mug of some liquid that sent up a fragrant steam. “What’s that?”
“One of Brother Enoch’s tisanes,” said Jem. “It will help you sleep.”
“All I’ve been doing is sleeping!”
“And very amusing it is to watch,” said Jem. “Did you know you twitch your nose when you sleep, like a rabbit?”
“I do not,” she said, with a whispered laugh.
“You do,” he said. “Fortunately, I like rabbits.” He handed her the cup. “Drink just a little,” He said. “It is right for you to sleep. Brother Enoch says to think of the wounds and shocks to your spirit as you would think of wounds and shocks to your body. You must rest the injured part of yourself before you begin to heal.”
Tessa was dubious, but she took a sip of the tisane anyway, and then another. It had a pleasant taste, like cinnamon. Barely had she swallowed the second mouthful when a feeling of exhaustion swept over her. She lay back against the pillows, listening to his soft voice telling her a story about a beautiful young woman whose husband had died building the Great Wall of China, and who had cried so much over his loss that she had turned into a silvery fish and swum away across a river. As Tessa drifted off into dreams, she felt his gentle hands take the cup from her and set it down on the bedside table. She wanted to thank him, but she was already asleep.

Една от най-известните сцени вече - феновете я нарекоха Dirty Sexy balcony Scene (Мръсна секси сцена на балкона), по-скоро заради подобната сцена в една алея от City of Fallen Angels. Но никой не може да отрече, че наистина е наелектризираща и всички нямаме търпение да видим как ще се развие.

He reached up and unlocked Tessa's hands from around his neck. He drew her gloves off, and they joined her mask and the hairpins on the stone floor of the balcony. He pulled off his own mask next and cast it aside, running his hands through his sweat-dampened hair, pushing it back from his forehead. The lower edge of the mask had left marks across his high cheekbones, like light scars, but when she reached to touch them, he gently caught at her hands and pressed them down.
“No,” he said. “Let me touch you first."
Той вдигна ръка и отключи ръцете на Теса от врата си. Свали ръкавиците й и те се присъединиха към маската и фуркетите от косата й на каменния под на балкона. След това свали собствената си маска и я хвърли настрани, прокарвайки ръце през потната си коса, приглаждайки я далеч от челото си. Долният край на маската беше оставила следи по високите му скули, като бледи белези, но когато тя се протегна да ги докосне, той нежно взе ръцете й и ги задържа надолу.
- Не. - каза той. - Нека аз пръв те докосна.

"But you are much prettier," Jem said.
- Но ти си много по-хубава. - каза Джем.

Will: "Tess,” he said, and she thought, once again, how no one but him ever called her that. “That is all I think about."
Уил: - Тес. - каза той и тя за пореден път си помисли, че никой друг не я нарича така. - Само за това мисля.

Tessa: “Jem!” she cried again, and when he did not look up, she strode across the room, and wrenched the bow out of his hand. “Jem, stop!"
Теса: - Джем! - извика тя отново, а когато той не вдигна поглед, тя си проправи път през стаята и изтръгна лъка от ръката му. - Джем, спри!

"I would die for you, you know that." - unattributed
- Аз бих умрял(а) за теб, знаеш това. - не се знае кой герой го казва

“What desperation drove you to me, in the middle of the night, in a
rainstorm? What has changed at the Institute? I can only think of one
thing…”
- Какво отчаяние те е довело при мен, по сред нощ в буря? Какво се е променило в Института? Мога да се сетя само за едно нещо....

““You’re seventeen,” Magnus said. “You can’t have wasted a life you’ve
barely lived.”
- Ти си на седемнайсет. - каза Магнус. - Не може да си пропилял живот, който едва си започнал да живееш.

"“We’re Nephilim. Every one of our life’s passages has some mystical component — our births, our deaths, our, marriages, everything has a ceremony and a rune. There is one as well if you wish to become someone’s parabatai. It’s no small commitment." Jem
- Ние сме Нефилими. Всеки един момент от животите ни има мистичен компонент - ражданията ни, смъртта ни, браковете ни, за всичко има церемония и руна. Има такава и ако искаш да станеш парабатай с някого. Това не е леко обвързване. - Джем

“Say something in Mandarin,” said Tessa, with a smile.
Jem said something that sounded like a lot of breathy vowels and consonants run together, his voice rising and falling melodically: “Ni hen piao liang.”
“What did you say?” Tessa was curious.
“I said your hair is coming undone — here,” he said, and reached out and tucked an escaping curl back behind her ear. Tessa felt the blood spill hot up into her face, and was glad for the dimness of the carriage. “You have to be careful with it,” he said, taking his hand back, slowly, his fingers lingering against her cheek.
(What he actually says is "You are beautiful." But Tessa doesn't know that.)
- Кажи нещо на Мандарин. - каза Теса с усмивка.
Джем каза нещо, което звучеше като много гласни и съгласни, слети заедно, гласът му се извисяваше и спадаше мелодично.
- Ni hen piao liang.
- Какво каза? - на Теса й беше любопитно.
- Казах, че прическата ти е започнала да се разваля - ето. - каза той и се протегна да скрие една непокорна къдрица зад ухото й. Теса усети как кръвта нахлува в лицето й и беше благодарна за полумрака в каретата. - Трябва да внимаваш с нея. - каза той, отдръпвайки ръката си бавно, а пръстите му се задържаха върху бузата й.
(Той всъщност казва "Ти си красива." Но Теса не знае това.)

The door to the training room opened. Tessa and Sophie turned as Gabriel Lightwood strode into the room, followed by a boy she had not met. Where Gabriel was slender and darker-haired, the other boy was muscular, with thick, sandy-blond hair. They were both dressed in gear, with expensive-looking dark gloves studded with metal across the knuckles. Each wore silver bands around each wrist — knife sheaths, Tessa knew — and had the same elaborate, pale white pattern of runes woven into the sleeves of their gear. It was clear not just from the similarity of their clothes but the shape of their faces and the pale, luminous green of their eyes that they were related, so Tessa was not in the least surprised when Gabriel said, in his abrupt manner:
“Well, we’re here as we said we would be. James, I assume you remember my brother, Gideon. Miss Gray, Miss Collins —”
“Pleased to make your acquaintance,” Gideon muttered, meeting neither of their gazes with his. Bad moods seemed to run in the family, Tessa thought, remembering that Will had said that next to his brother, Gabriel seemed a sweetheart.
Вратата към стаята за тренировки се отвори. Теса и Софи се обърнаха, когато Гейбриъл Лайтууд влезе в стаята, последван от момче, което тя не познаваше. Гейбриъл беше слаб и тъмнокос, а за разлика от него другото момче беше мускулесто, с гъста, пясъчно руса коса. И двамата бяха екипирани, със скъпи тъмни ръкавици с метал по кокалчетата. Всеки от тях носеше сребърни ленти около киткити си - Теса знаеше, че това са ножници - и имаха абсолютно еднакви сложна поредица от бледи руни по ръкавите на облеклото си. Беше ясно, не само от еднаквостта на дрехите им, но и от формата на лицата и бледия, блестящ зелен цвят на очите им, че са роднини, така че Теси въобще не се изненада, когато Гейбриъл каза внезапно:
- Е, ние сме тук, както беше обещано. Джеймс, предполагам помниш брат ми, Гидиън. Мис Грей, мис Колинс...
- Приятно ми е да се запознаем. - промърмори Гидиън, без да срещне нито един от погледите им. Лошото настроение явно върви в семейството, помисли си Теса, спомняйки си как Уил беше казал, че до брат си, Гейбриъл си е направо слънчице.

Лорче, с тия откъси само ме побъркваш. Искам да чета тази книга. Нямам търпение вече.