Откъс от глава "Конклейвът"

Коментар на КК: От една от средните глави на книгата, „Конклейвът”.

- Не може да си сериозен... – започна Теса, но се спря, когато вратата на библиотеката се отвори и Шарлът влезе в стаята. Тя не беше сама. Имаше поне дузина мъже, които я следваха, и – Теса видя, докато те изпълваха стаята – две жени.
Теса ги гледаше с интерес. Значи това бяха Ловците на сенки – повече Ловци на сенки на едно място, отколкото тя някога беше виждала преди. Тя се зазяпа в двете жени, спомняйки си за това, което Уил беше казал за Боудисия, че жените също могли да бъдат воини. По-високата жена от двете имаше чисто бяла коса, събрана в корона от задната част на главата й; тя изглежда беше навлязла в шейсетте си години и присъствието й беше царствено. Другата жена беше по-млада, с тъмна коса и котешки очи. Мъжете бяха смесена група, всичките във внимателно скроени дрехи: най-възрастният от тях беше елегантно изглеждащ джентълмен с желязно сива брада и стоманен поглед, който вървеше с нея; най-младият беше момче, вероятно няма и година по-голямо от Джем или Уил. Той беше красив, защото беше сладък, с деликатни черти, разрошена кафява коса и наблюдателно изражение.
Джем издаде звук от изненада и неприязън.
- Габриел Лайтууд. – промърмори той на Уил, под носа си. – Какво прави той тук?
Уил не беше помръднал. Той гледаше кафявокосото момче с вдигнати вежди, а една малка усмивка се плъзваше по устните му.
- Просто не се сбивай с него, Уил. – бързо добави Джем. – Не тук. Само това те моля.
- Това е голяма молба, не мислиш ли? – каза Уил, без да поглежда към Джем.
Той наблюдаваше Шарлът как напътства всички към голямата кръгла маса в предната част на стаята; тя изглежда настояваше всички да се настанят в столовете около нея.
- Г-н Уейлънд, - казваше тя. – и г-жа Херългейт, тук, в началото на масата, ако обичате. Лельо Калида – ако можеш само да седнеш там, до картата.....
- А къде е Джордж? – попита сивокосият мъж, с груба учтивост. – Съпругът ви? Като глава на Института, той би трябвало да бъде тук.
Шарлът се поколеба само за част от секундата преди да си залепи усмивка на лицето.
- Той е по пътя си насам, г-н Лайтууд. – каза тя и Теса осъзна две неща – първо, че сивокосият мъж най-вероятно беше бащата на Габриел Лайтууд, и второ, че Шарлът лъжеше.